25 июн. 2017 г., 01:17

Път 

  Поэзия » Другая
586 2 9

Пътувам, пътувам... И слънцето гоня,

а Май във дърветата светло се рони

и вятърът бяга – отвързано куче.

Знам, нещо красиво със мен ще се случи.

 

Усмихва се пътят, напред лъкатуши.

Страхливите мисли престанах да слушам

И сложила в джоба две глътки надежда

пътувам, пътувам – тъй лесно изглежда...

 

Зад мене остават въпроси, съмнения...

Как весело махат ми млади растения!

Потръпвам от вяра, намерила смисъл.

Да, пътят за мен този стих  е написал!

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??