25 jun 2017, 1:17

Път 

  Poesía » Otra
589 2 9

Пътувам, пътувам... И слънцето гоня,

а Май във дърветата светло се рони

и вятърът бяга – отвързано куче.

Знам, нещо красиво със мен ще се случи.

 

Усмихва се пътят, напред лъкатуши.

Страхливите мисли престанах да слушам

И сложила в джоба две глътки надежда

пътувам, пътувам – тъй лесно изглежда...

 

Зад мене остават въпроси, съмнения...

Как весело махат ми млади растения!

Потръпвам от вяра, намерила смисъл.

Да, пътят за мен този стих  е написал!

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??