25.06.2017 г., 1:17 ч.

Път 

  Поезия » Друга
588 2 9

Пътувам, пътувам... И слънцето гоня,

а Май във дърветата светло се рони

и вятърът бяга – отвързано куче.

Знам, нещо красиво със мен ще се случи.

 

Усмихва се пътят, напред лъкатуши.

Страхливите мисли престанах да слушам

И сложила в джоба две глътки надежда

пътувам, пътувам – тъй лесно изглежда...

 

Зад мене остават въпроси, съмнения...

Как весело махат ми млади растения!

Потръпвам от вяра, намерила смисъл.

Да, пътят за мен този стих  е написал!

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??