За да видя прекрасния изгрев,

                                            трябва да мина през тъмна гора...

                                            Как да бъда добър и по-искрен?

                                            Сенки и шепа светулки държа!

                                             Зад гърба ми е страшното блато...

                                             А през гората - дори няма път!

                                             Лъкатуша - тревожно и сляпо!

                                             Гладни прилепи над мене кръжат.

                                             Нямам право да спра за почивка.

                                             Мъртвите клони - интриги плетат...

                                             Вик на сова зловещо извива.

                                             Над пропаст - замахва лунният сърп.

                                             Нишка на паяк - моята Вяра!

                                             Дъх на кошута е Надеждата в мен.

                                             Мъх върху камък - делото. Трябва

                                             просто да стигна до другия ден!

                                             Виждам Зорница над тъмния погреб!

                                            Знак на криле ме повежда напред.

                                             Шипкови храсти шепнат, че мога

                                             сила от тях да си взема... И теб -

                                             Утро - с кръв и сълзи да изкупя,

                                             да заслужа слънчевите лъчи!

                                             Аз съм стъпка - рискована, скъпа...

                                             След мен - пътеката вече личи!