14.03.2018 г., 23:05 ч.

Пътека 

  Поезия » Философска
598 3 2
За да видя прекрасния изгрев,
трябва да мина през тъмна гора...
Как да бъда добър и по-искрен?
Сенки и шепа светулки държа!
Зад гърба ми е страшното блато...
А през гората - дори няма път!
Лъкатуша - тревожно и сляпо!
Гладни прилепи над мене кръжат.
Нямам право да спра за почивка.
Мъртвите клони - интриги плетат...
Вик на сова зловещо извива.
Над пропаст - замахва лунният сърп. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??