За да видя прекрасния изгрев,
трябва да мина през тъмна гора...
Как да бъда добър и по-искрен?
Сенки и шепа светулки държа!
Зад гърба ми е страшното блато...
А през гората - дори няма път!
Лъкатуша - тревожно и сляпо!
Гладни прилепи над мене кръжат.
Нямам право да спра за почивка.
Мъртвите клони - интриги плетат...
Вик на сова зловещо извива.
Над пропаст - замахва лунният сърп. ...