За да видя прекрасния изгрев,
трябва да мина през тъмна гора...
Как да бъда добър и по-искрен?
Сенки и шепа светулки държа!
Зад гърба ми е страшното блато...
А през гората - дори няма път!
Лъкатуша - тревожно и сляпо!
Гладни прилепи над мене кръжат.
Нямам право да спра за почивка.
Мъртвите клони - интриги плетат...
Вик на сова зловещо извива.
Над пропаст - замахва лунният сърп.
Нишка на паяк - моята Вяра!
Дъх на кошута е Надеждата в мен.
Мъх върху камък - делото. Трябва
просто да стигна до другия ден!
Виждам Зорница над тъмния погреб!
Знак на криле ме повежда напред.
Шипкови храсти шепнат, че мога
сила от тях да си взема... И теб -
Утро - с кръв и сълзи да изкупя,
да заслужа слънчевите лъчи!
Аз съм стъпка - рискована, скъпа...
След мен - пътеката вече личи!
© Маргарита Петрова Все права защищены