670301 (Павлина Гатева)
1387 361
Nov 26, 2017, 7:35 PM

Рак 

  Poetry
438 0 4

Видях Смъртта!
Изпила бе очите ти
до черни ями със изтлели въглени.
Изсмукала те бе като стафида,
в бонбонена обвивка хвърлена.

Видях Смъртта!
Зловонно ме целуваше
със твойте устни бледи и изпръхнали.
Безструнно немощно, хартиени
ме сграбчват пръстите ти, тръпнещи.

Уплаших се.
За свойта тленност ли?
За туй, че изтървахме влака ли?

Но ти върви!
За теб животът минал е!
А моят рак ще трябва да почака.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??