670301 (Павлина Гатева)
1387 361
26 нояб. 2017 г., 19:35

Рак 

  Поэзия
452 0 4

Видях Смъртта!
Изпила бе очите ти
до черни ями със изтлели въглени.
Изсмукала те бе като стафида,
в бонбонена обвивка хвърлена.

Видях Смъртта!
Зловонно ме целуваше
със твойте устни бледи и изпръхнали.
Безструнно немощно, хартиени
ме сграбчват пръстите ти, тръпнещи.

Уплаших се.
За свойта тленност ли?
За туй, че изтървахме влака ли?

Но ти върви!
За теб животът минал е!
А моят рак ще трябва да почака.

© Павлина Гатева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??