670301 (Павлина Гатева)
1387 361
26.11.2017 г., 19:35 ч.

Рак 

  Поезия
451 0 4

Видях Смъртта!
Изпила бе очите ти
до черни ями със изтлели въглени.
Изсмукала те бе като стафида,
в бонбонена обвивка хвърлена.

Видях Смъртта!
Зловонно ме целуваше
със твойте устни бледи и изпръхнали.
Безструнно немощно, хартиени
ме сграбчват пръстите ти, тръпнещи.

Уплаших се.
За свойта тленност ли?
За туй, че изтървахме влака ли?

Но ти върви!
За теб животът минал е!
А моят рак ще трябва да почака.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??