Рак

26 nov 2017, 19:35

Poesía

505 0 4

Видях Смъртта!
Изпила бе очите ти
до черни ями със изтлели въглени.
Изсмукала те бе като стафида,
в бонбонена обвивка хвърлена.
Видях Смъртта!
Зловонно ме целуваше
със твойте устни бледи и изпръхнали.
Безструнно немощно, хартиени
ме сграбчват пръстите ти, тръпнещи.
Уплаших се.
За свойта тленност ли? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Рак

Искате да прочетете повече?

Propuestas