Jul 15, 2011, 11:15 AM
Рани
Когато синевата се разкъсва
и прокърви червеното на изгрева -
боли, защото всяко раждане
е рана, от която се възкръсва.
Когато белотата на промяната
повива слънцето в златисто пладне -
боли, защото всяка радост е
горене, от което се живее.
Когато виолетов гасне залезът
и мракът като гроб поглъща пламъка -
тогава не боли, защото всъщност
умираме, когато свършат раните.
© Яким Дянков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Поантата ти наистина е убийствена! Чакам се нетърпение новата ти стихосбирка, Яки! Прекрасно пишеш!
-
Закова ме с финала си!Адмирации!
-
БРАВО!!!
-
Стихотворение, въздействащо със силата на чувството, красивия изказ и посланията си! Поздравления
-
Яким...за такъв стих съм бездумна...
!!! -
умираме, когато свършат раните. *****
-
!
Поздрав! -
Аплодисменти и от мен!
-
Финалът е много силен.
-
Много мъдро и силно, хваща за гърлото!
-
Харесах
-
Образен и силен ситих. Браво!
-
Болезнена истина!!!
-
Този стих неможе да се коментира,той просто се попива с очите и сърцето!Браво, Яки!
-
Браво, Яким!
Чудесен стих! -
Какъв финалбравос
-
Радвам се, че стихът ми Ви е харесал. Признавам, че това беше един творчески експеримент, който публикувах с трепет, но коментарите ви ми показват, че е успешен
Благодаря Ви, Приятели! -
Мисля,че всякакъв коментар е излишен
!!!!!!!! от мен,и поздрав! -
Страхотен!!!
-
Аплодисменти!!!!!!!!!!!!
-
+++
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
