Яким (Яким Дянков)
153 671
15.07.2011 г., 11:15 ч.

Рани 

  Поезия » Друга
835 0 21

Когато синевата се разкъсва

и прокърви червеното на изгрева -

боли, защото всяко раждане

е рана, от която се възкръсва.

 

Когато белотата на промяната

повива слънцето в златисто пладне -

боли, защото всяка радост е

горене, от което се живее.

 

Когато виолетов гасне залезът

и мракът като гроб поглъща пламъка -

тогава не боли, защото всъщност

умираме, когато свършат раните.

© Яким Дянков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??