Яким (Яким Дянков)
153 671
15 июл. 2011 г., 11:15

Рани 

  Поэзия » Другая
831 0 21

Когато синевата се разкъсва

и прокърви червеното на изгрева -

боли, защото всяко раждане

е рана, от която се възкръсва.

 

Когато белотата на промяната

повива слънцето в златисто пладне -

боли, защото всяка радост е

горене, от което се живее.

 

Когато виолетов гасне залезът

и мракът като гроб поглъща пламъка -

тогава не боли, защото всъщност

умираме, когато свършат раните.

© Яким Дянков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??