Яким (Яким Дянков)
153 671
15 jul 2011, 11:15

Рани 

  Poesía » Otra
832 0 21

Когато синевата се разкъсва

и прокърви червеното на изгрева -

боли, защото всяко раждане

е рана, от която се възкръсва.

 

Когато белотата на промяната

повива слънцето в златисто пладне -

боли, защото всяка радост е

горене, от което се живее.

 

Когато виолетов гасне залезът

и мракът като гроб поглъща пламъка -

тогава не боли, защото всъщност

умираме, когато свършат раните.

© Яким Дянков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??