Не ме вини, Живот,
за преживяното - от мен скроено,
оставило следа по сбръчканото чело, уморено.
Не спирам.
За кой ли път вървя по тръните бодливи,
очите ме издават,
признавам - със сетни сили
опитват стъпките и продължавам.
Резултатът?
Шамар или награда?
Дълбоко съм забъркана в играта.
Времето ще ме довърши... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up