Размисли на 50'

8 feb 2025, 9:37

Poesía

30 0 1

Не ме вини, Живот,
за преживяното - от мен скроено,
оставило следа по сбръчканото чело, уморено.

Не спирам.

За кой ли път вървя по тръните бодливи,
очите ме издават,
признавам - със сетни сили
опитват стъпките и продължавам.

Резултатът?

Шамар или награда?

Дълбоко съм забъркана в играта.

Времето ще ме довърши...
Но си заслужава!
Не ще успее,
в многочастната соната,
памет моя,
ей така да заличи!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

M1234567891 (Миночка Митева)

2025-02-08T10:43:19+02:00

Докато помним, значи живеем! Може и трудно да вървим, важно е, да не спираме.