Размисли на 50'

8.02.2025 г., 9:37 ч.

Поезия

31 0 1

Не ме вини, Живот,
за преживяното - от мен скроено,
оставило следа по сбръчканото чело, уморено.

Не спирам.

За кой ли път вървя по тръните бодливи,
очите ме издават,
признавам - със сетни сили
опитват стъпките и продължавам.

Резултатът?

Шамар или награда?

Дълбоко съм забъркана в играта.

Времето ще ме довърши...
Но си заслужава!
Не ще успее,
в многочастната соната,
памет моя,
ей така да заличи!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

M1234567891 (Миночка Митева)

2025-02-08T10:43:19+02:00

Докато помним, значи живеем! Може и трудно да вървим, важно е, да не спираме.