Размисли на 50'

8 февр. 2025 г., 09:37

Поэзия

32 0 1

Не ме вини, Живот,
за преживяното - от мен скроено,
оставило следа по сбръчканото чело, уморено.

Не спирам.

За кой ли път вървя по тръните бодливи,
очите ме издават,
признавам - със сетни сили
опитват стъпките и продължавам.

Резултатът?

Шамар или награда?

Дълбоко съм забъркана в играта.

Времето ще ме довърши...
Но си заслужава!
Не ще успее,
в многочастната соната,
памет моя,
ей така да заличи!