Feb 10, 2011, 12:20 PM

Следи 

  Poetry » Love
883 0 0
По пясъка пристъпвах замечтана,
копняща за несбъдната любов,
пристъпвах огорчена, неразбрана
и всяка крачка беше вик и зов…
Крещях, съдбата обвинявах,
винях и бурното море,
дори на чудо се надявах
и проклинах сивото небе…
Пристъпвах със последни сили
и чувствах болка, самота…
Вълните, толкова следи отмили,
не отмиха моята тъга…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Пейкова All rights reserved.

Random works
: ??:??