10 feb 2011, 12:20

Следи 

  Poesía » De amor
882 0 0
По пясъка пристъпвах замечтана,
копняща за несбъдната любов,
пристъпвах огорчена, неразбрана
и всяка крачка беше вик и зов…
Крещях, съдбата обвинявах,
винях и бурното море,
дори на чудо се надявах
и проклинах сивото небе…
Пристъпвах със последни сили
и чувствах болка, самота…
Вълните, толкова следи отмили,
не отмиха моята тъга…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Пейкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??