Следи

10 feb 2011, 12:20

Poesía » De amor

833 0 0

По пясъка пристъпвах замечтана,

копняща за несбъдната любов,

пристъпвах огорчена, неразбрана

и всяка крачка беше вик и зов…

Крещях, съдбата обвинявах,

винях и бурното море,

дори на чудо се надявах

и проклинах сивото небе…

Пристъпвах със последни сили

и чувствах болка, самота…

Вълните, толкова следи отмили,

не отмиха моята тъга…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.