По пясъка пристъпвах замечтана,
копняща за несбъдната любов,
пристъпвах огорчена, неразбрана
и всяка крачка беше вик и зов…
Крещях, съдбата обвинявах,
винях и бурното море,
дори на чудо се надявах
и проклинах сивото небе…
Пристъпвах със последни сили
и чувствах болка, самота…
Вълните, толкова следи отмили,
не отмиха моята тъга…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse