Peykova (Кристина Пейкова)
15 2
10 февр. 2011 г., 12:20

Следи 

  Поэзия » Любовная
832 0 0

По пясъка пристъпвах замечтана,

копняща за несбъдната любов,

пристъпвах огорчена, неразбрана

и всяка крачка беше вик и зов…

Крещях, съдбата обвинявах,

винях и бурното море,

дори на чудо се надявах

и проклинах сивото небе…

Пристъпвах със последни сили

и чувствах болка, самота…

Вълните, толкова следи отмили,

не отмиха моята тъга…

© Кристина Пейкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??