Следи

10.02.2011 г., 12:20 ч.

Поезия » Любовна

831 0 0

По пясъка пристъпвах замечтана,

копняща за несбъдната любов,

пристъпвах огорчена, неразбрана

и всяка крачка беше вик и зов…

Крещях, съдбата обвинявах,

винях и бурното море,

дори на чудо се надявах

и проклинах сивото небе…

Пристъпвах със последни сили

и чувствах болка, самота…

Вълните, толкова следи отмили,

не отмиха моята тъга…

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.