Следи

10.02.2011 г., 12:20 ч.

Поезия » Любовна

881 0 0

По пясъка пристъпвах замечтана,
копняща за несбъдната любов,
пристъпвах огорчена, неразбрана
и всяка крачка беше вик и зов…
Крещях, съдбата обвинявах,
винях и бурното море,
дори на чудо се надявах
и проклинах сивото небе…
Пристъпвах със последни сили
и чувствах болка, самота…
Вълните, толкова следи отмили,
не отмиха моята тъга…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Следи

Искате да прочетете повече?

Предложения