sia (Силвия Маринова)
8 114
Oct 25, 2012, 2:50 PM

Слепи и далечни 

  Poetry » Love
823 0 4

 

Отново ме гледа луната прозрачно,

отново е сита от лудост.

А ние сме слепи до еднозначност

и сме нелепи до близост.

Ревниво звездите проблясват студено

и къпят се в нечия болка.

Замята оформя все свойто вретено

и ражда в роса богомолка.

Защото нощта те изплаква невинно,

защото не знае, че може

да има студен епилог от безличност,

останал във тебе възможен...

 

 

© Силвия Маринова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??