sia (Силвия Маринова)
8 114
25 oct 2012, 14:50

Слепи и далечни 

  Poesía » De amor
851 0 4

 

Отново ме гледа луната прозрачно,

отново е сита от лудост.

А ние сме слепи до еднозначност

и сме нелепи до близост.

Ревниво звездите проблясват студено

и къпят се в нечия болка.

Замята оформя все свойто вретено

и ражда в роса богомолка.

Защото нощта те изплаква невинно,

защото не знае, че може

да има студен епилог от безличност,

останал във тебе възможен...

 

 

© Силвия Маринова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??