Случайна среща
спретна ни съдбата,
ти бодро крачеше насреща
и за секунда сви ми се стомаха...
Случайна среща
спретна ни съдбата,
два погледа пресрещна,
две рани във сърцата...
Лица безтрепетни -
студени бяха,
но пламъци в очите ни горяха...
Подминах те -
заплака ми душата...
Защо, защо не казах нищо?
Защо тогава срещна ни съдбата?
© Димитър Илиев All rights reserved.