Jan 10, 2014, 11:31 AM

Случайна среща 

  Poetry
768 0 1

Случайна среща

спретна ни съдбата,

ти бодро крачеше насреща

и за секунда сви ми се стомаха...

 

Случайна среща

спретна ни съдбата,

два погледа пресрещна,

две рани във сърцата...

 

Лица безтрепетни -

студени бяха,

но пламъци в очите ни горяха...

 

Подминах те -

заплака ми душата...

Защо, защо не казах нищо?

Защо тогава срещна ни съдбата?

 

© Димитър Илиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??