10.01.2014 г., 11:31 ч.

Случайна среща 

  Поезия
798 0 1

Случайна среща

спретна ни съдбата,

ти бодро крачеше насреща

и за секунда сви ми се стомаха...

 

Случайна среща

спретна ни съдбата,

два погледа пресрещна,

две рани във сърцата...

 

Лица безтрепетни -

студени бяха,

но пламъци в очите ни горяха...

 

Подминах те -

заплака ми душата...

Защо, защо не казах нищо?

Защо тогава срещна ни съдбата?

 

© Димитър Илиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??