10 янв. 2014 г., 11:31

Случайна среща 

  Поэзия
837 0 1

Случайна среща

спретна ни съдбата,

ти бодро крачеше насреща

и за секунда сви ми се стомаха...

 

Случайна среща

спретна ни съдбата,

два погледа пресрещна,

две рани във сърцата...

 

Лица безтрепетни -

студени бяха,

но пламъци в очите ни горяха...

 

Подминах те -

заплака ми душата...

Защо, защо не казах нищо?

Защо тогава срещна ни съдбата?

 

© Димитър Илиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??