Dec 6, 2011, 11:10 AM

Спомен 

  Poetry
498 0 1

В ден слънчев, като този,

неочаквано видях

как на масата стоеше

и с някой си шептеше.

 

Тогаз внезапно слънцето се скри

и душата ми затъмни.

 

Толкоз дни не мога да забравя

този спомен тъй жесток,

душата ми на късчета разряза ти,

живота ми унищожи.

© Никола Диманов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??