6 дек. 2011 г., 11:10

Спомен 

  Поэзия
499 0 1

В ден слънчев, като този,

неочаквано видях

как на масата стоеше

и с някой си шептеше.

 

Тогаз внезапно слънцето се скри

и душата ми затъмни.

 

Толкоз дни не мога да забравя

този спомен тъй жесток,

душата ми на късчета разряза ти,

живота ми унищожи.

© Никола Диманов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??