6.12.2011 г., 11:10 ч.

Спомен 

  Поезия
496 0 1

В ден слънчев, като този,

неочаквано видях

как на масата стоеше

и с някой си шептеше.

 

Тогаз внезапно слънцето се скри

и душата ми затъмни.

 

Толкоз дни не мога да забравя

този спомен тъй жесток,

душата ми на късчета разряза ти,

живота ми унищожи.

© Никола Диманов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??