6 dic 2011, 11:10

Спомен 

  Poesía
529 0 1
В ден слънчев, като този,
неочаквано видях
как на масата стоеше
и с някой си шептеше.
Тогаз внезапно слънцето се скри
и душата ми затъмни.
Толкоз дни не мога да забравя
този спомен тъй жесток,
душата ми на късчета разряза ти,
живота ми унищожи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Диманов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??