6 dic 2011, 11:10

Спомен 

  Poesía
497 0 1

В ден слънчев, като този,

неочаквано видях

как на масата стоеше

и с някой си шептеше.

 

Тогаз внезапно слънцето се скри

и душата ми затъмни.

 

Толкоз дни не мога да забравя

този спомен тъй жесток,

душата ми на късчета разряза ти,

живота ми унищожи.

© Никола Диманов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??