Feb 12, 2008, 6:12 PM

Страдание 

  Poetry
793 0 14

Една сълза отронва се безшумно

и плъзва се по ледената плът,

едно дете в стенание безумно

притиска разтуптялата се гръд.

 

Не може да приеме, че съдбата

отне му и последната искра,

която озаряваше душата

като лъчиста утринна зора.

 

Осиротяло, бедно и нещастно

ще скита в лабиринта на света

и ще се бори крехко и злощастно

за малката изсъхнала троха.

 

Но вярата си няма да изгуби -

тя сгушена е в малкото сърце

и любовта могъща ще пробуди,

но със душа прекрасна - не с лице.

 

Ще спази обещанието свято

и ще докаже на света жесток,

че любовта по-ценна е от злато,

а алчността - неудържим порок.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??