natiii (Наташа Басарова)
339 3230
12.02.2008 г., 18:12 ч.

Страдание 

  Поезия
790 0 14

Една сълза отронва се безшумно

и плъзва се по ледената плът,

едно дете в стенание безумно

притиска разтуптялата се гръд.

 

Не може да приеме, че съдбата

отне му и последната искра,

която озаряваше душата

като лъчиста утринна зора.

 

Осиротяло, бедно и нещастно

ще скита в лабиринта на света

и ще се бори крехко и злощастно

за малката изсъхнала троха.

 

Но вярата си няма да изгуби -

тя сгушена е в малкото сърце

и любовта могъща ще пробуди,

но със душа прекрасна - не с лице.

 

Ще спази обещанието свято

и ще докаже на света жесток,

че любовта по-ценна е от злато,

а алчността - неудържим порок.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??