12 feb 2008, 18:12

Страдание 

  Poesía
826 0 14
Една сълза отронва се безшумно
и плъзва се по ледената плът,
едно дете в стенание безумно
притиска разтуптялата се гръд.
Не може да приеме, че съдбата
отне му и последната искра,
която озаряваше душата
като лъчиста утринна зора.
Осиротяло, бедно и нещастно
ще скита в лабиринта на света
и ще се бори крехко и злощастно
за малката изсъхнала троха. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??