12 feb 2008, 18:12

Страдание 

  Poesía
791 0 14

Една сълза отронва се безшумно

и плъзва се по ледената плът,

едно дете в стенание безумно

притиска разтуптялата се гръд.

 

Не може да приеме, че съдбата

отне му и последната искра,

която озаряваше душата

като лъчиста утринна зора.

 

Осиротяло, бедно и нещастно

ще скита в лабиринта на света

и ще се бори крехко и злощастно

за малката изсъхнала троха.

 

Но вярата си няма да изгуби -

тя сгушена е в малкото сърце

и любовта могъща ще пробуди,

но със душа прекрасна - не с лице.

 

Ще спази обещанието свято

и ще докаже на света жесток,

че любовта по-ценна е от злато,

а алчността - неудържим порок.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??