Jun 16, 2017, 4:49 PM

Светулка 

  Poetry » Landscape
1965 2 6

Една светулка лятото доведе.

Спря уморена върху мойта длан,

с дъха си топъл да я сгрея

и лятна обич да ѝ дам.

 

И както някога, преди години,

да скитам с нея из полята,

когато нощ коси разстила

и вятърът шепти в житата.

 

... Когато лятото си иде,

мил спомен ще остане тя –

една светулка на дланта ми

и вятър в зрелите жита!

© Мария Марковска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??