16 jun 2017, 16:49

Светулка 

  Poesía » Del paisaje
2121 2 6
Една светулка лятото доведе.
Спря уморена върху мойта длан,
с дъха си топъл да я сгрея
и лятна обич да ѝ дам.
И както някога, преди години,
да скитам с нея из полята,
когато нощ коси разстила
и вятърът шепти в житата.
... Когато лятото си иде,
мил спомен ще остане тя –
една светулка на дланта ми
и вятър в зрелите жита!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Марковска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??