16.06.2017 г., 16:49 ч.
Светулка
Една светулка лятото доведе.
Спря уморена върху мойта длан,
с дъха си топъл да я сгрея
и лятна обич да ѝ дам.
И както някога, преди години,
да скитам с нея из полята,
когато нощ коси разстила
и вятърът шепти в житата.
... Когато лятото си иде,
мил спомен ще остане тя –
една светулка на дланта ми
и вятър в зрелите жита!
Спря уморена върху мойта длан,
с дъха си топъл да я сгрея
и лятна обич да ѝ дам.
И както някога, преди години,
да скитам с нея из полята,
когато нощ коси разстила
и вятърът шепти в житата.
... Когато лятото си иде,
мил спомен ще остане тя –
една светулка на дланта ми
и вятър в зрелите жита!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Мария Марковска Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
