16 июн. 2017 г., 16:49

Светулка 

  Поэзия » Пейзажная
1910 2 6

Една светулка лятото доведе.

Спря уморена върху мойта длан,

с дъха си топъл да я сгрея

и лятна обич да ѝ дам.

 

И както някога, преди години,

да скитам с нея из полята,

когато нощ коси разстила

и вятърът шепти в житата.

 

... Когато лятото си иде,

мил спомен ще остане тя –

една светулка на дланта ми

и вятър в зрелите жита!

© Мария Марковска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??