Oct 24, 2012, 4:54 AM

Съдба 

  Poetry » Love
493 0 2

Цял живот споделях

постелята си и с друга.

А сърцето му, разкъсвано,

най-малко между три.

 

Но сърцето туй не разбира

и потрепва, щом го зърне.

Та  макар и наранено, то

приема го отново, без въпрос.

 

Днес проклинам таз съдба

и се питам докога?

Нямам сили да прощавам,

а сърцето си не мога да спася.

 

Не искам вече нищо да знам.

Бягам и се крия да не разбера,

че отново се сваля на друга,

а у дома се връща с цветя.

© Елена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??