vyatur13 (Елена)
209 1586
24 oct 2012, 4:54

Съдба 

  Poesía » De amor
492 0 2

Цял живот споделях

постелята си и с друга.

А сърцето му, разкъсвано,

най-малко между три.

 

Но сърцето туй не разбира

и потрепва, щом го зърне.

Та  макар и наранено, то

приема го отново, без въпрос.

 

Днес проклинам таз съдба

и се питам докога?

Нямам сили да прощавам,

а сърцето си не мога да спася.

 

Не искам вече нищо да знам.

Бягам и се крия да не разбера,

че отново се сваля на друга,

а у дома се връща с цветя.

© Елена Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??