vyatur13 (Елена)
209 1586
24.10.2012 г., 4:54 ч.

Съдба 

  Поезия » Любовна
491 0 2

Цял живот споделях

постелята си и с друга.

А сърцето му, разкъсвано,

най-малко между три.

 

Но сърцето туй не разбира

и потрепва, щом го зърне.

Та  макар и наранено, то

приема го отново, без въпрос.

 

Днес проклинам таз съдба

и се питам докога?

Нямам сили да прощавам,

а сърцето си не мога да спася.

 

Не искам вече нищо да знам.

Бягам и се крия да не разбера,

че отново се сваля на друга,

а у дома се връща с цветя.

© Елена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??