24 окт. 2012 г., 04:54

Съдба 

  Поэзия » Любовная
494 0 2

Цял живот споделях

постелята си и с друга.

А сърцето му, разкъсвано,

най-малко между три.

 

Но сърцето туй не разбира

и потрепва, щом го зърне.

Та  макар и наранено, то

приема го отново, без въпрос.

 

Днес проклинам таз съдба

и се питам докога?

Нямам сили да прощавам,

а сърцето си не мога да спася.

 

Не искам вече нищо да знам.

Бягам и се крия да не разбера,

че отново се сваля на друга,

а у дома се връща с цветя.

© Елена Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??