Nov 7, 2008, 12:11 PM

Съвет 

  Poetry » Civilian
483 0 0

Забрави струните на тъгата,

тя няма да те стопли,

усмихни се ведро на съдбата,

късай с нокти черни вопли.

 

Дори наивно ослепяла,

потърси в сърцето зов,

магията химерно отлетяла,

преражда се в огнена любов.

 

В бясна мълния живей,

сътвори си даже ураган,

плачейки песен си запей,

не се убивай абсолютно сам.

© Мария Манджукова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??