Съвет

7.11.2008 г., 12:11 ч.

Поезия » Гражданска

481 0 0

Забрави струните на тъгата,

тя няма да те стопли,

усмихни се ведро на съдбата,

късай с нокти черни вопли.

Дори наивно ослепяла,

потърси в сърцето зов,

магията химерно отлетяла,

преражда се в огнена любов.

В бясна мълния живей,

сътвори си даже ураган,

плачейки песен си запей,

не се убивай абсолютно сам.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.