Забрави струните на тъгата,
тя няма да те стопли,
усмихни се ведро на съдбата,
късай с нокти черни вопли.
Дори наивно ослепяла,
потърси в сърцето зов,
магията химерно отлетяла,
преражда се в огнена любов.
В бясна мълния живей,
сътвори си даже ураган,
плачейки песен си запей,
не се убивай абсолютно сам.
© Мария Манджукова Todos los derechos reservados