7 нояб. 2008 г., 12:11

Съвет 

  Поэзия » Гражданская
484 0 0

Забрави струните на тъгата,

тя няма да те стопли,

усмихни се ведро на съдбата,

късай с нокти черни вопли.

 

Дори наивно ослепяла,

потърси в сърцето зов,

магията химерно отлетяла,

преражда се в огнена любов.

 

В бясна мълния живей,

сътвори си даже ураган,

плачейки песен си запей,

не се убивай абсолютно сам.

© Мария Манджукова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??