Hekredel (Христо Славов)
1524 419
Apr 7, 2018, 2:59 PM

Тоягата 

  Poetry » Phylosophy
300 0 0
Живота все ме брулеше с тояга,
окърши пъпки знойни и бодли.
И младостта възторжена избяга!
Над Самотата само се смили!
Сега съм само с голите си клони
и старостта при мен се настани!
Безсмислено Живота Дните гони
и неизлечимо с туй ме нарани!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Random works
: ??:??