Apr 7, 2018, 2:59 PM

Тоягата 

  Poetry » Phylosophy
260 0 0

Тоягата

 

Живота все ме брулеше с тояга,

окърши пъпки знойни и бодли.

И младостта възторжена избяга!

Над Самотата само се смили!

 

Сега съм само с голите си клони

и старостта при мен се настани!

Безсмислено Живота Дните гони

и неизлечимо с туй ме нарани!

 

 

© Христо Славов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??