Тоягата

7.04.2018 г., 14:59 ч.

Поезия » Философска

297 0 0

Живота все ме брулеше с тояга,
окърши пъпки знойни и бодли.
И младостта възторжена избяга!
Над Самотата само се смили!
Сега съм само с голите си клони
и старостта при мен се настани!
Безсмислено Живота Дните гони
и неизлечимо с туй ме нарани!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Тоягата

Искате да прочетете повече?

Предложения