7 апр. 2018 г., 14:59

Тоягата 

  Поэзия » Философская
258 0 0

Тоягата

 

Живота все ме брулеше с тояга,

окърши пъпки знойни и бодли.

И младостта възторжена избяга!

Над Самотата само се смили!

 

Сега съм само с голите си клони

и старостта при мен се настани!

Безсмислено Живота Дните гони

и неизлечимо с туй ме нарани!

 

 

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??